РАЗДЍРВАМ СЕ, -аш се, несв.; раздѝря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Започвам усилено да диря, да търся нещо; разтърсвам се. До вечерта още тя се раздири и намери им и къщица като за тях — у един неин роднина. Т. Влайков, Съч. ІІ, 99.


Източник: Речник на българския език (онлайн)